Днес Православната Църква чества:

Св. мъченик Анастасий (III век),Св. мъченици Нотарий, Маркиан и Мартирий (IV век).
 
 

Орден на Тамплиерите - Велик Магистериален Приорат на България - Велик Магистериум Порто

 

ORDO SUPREMUS MILITARIS TEMPLI HIEROSOLYMITANI 

НЕ е масонски или парамасонски орден, и НЕ е свързан, обвързан или присъединен към масонството и/или някоя от подчинените му организации.

Рицарите Тамплиери признават и следват единствено историческите идеали на древния Орден, така както са формулирани в неговия Устав, и претендират да са директни наследници на древната Рицарска традиция.

tagma

 
Начало Символи Белият Плащ
Белият Плащ

Орден на Тамплиерите - Символи

"...всички одежди на Братята да бъдат във всеки годишен сезон с един и същ цвят, бял или черен. На всички Братя-рицари през зимата и през лятото им разрешаваме по възможност да носят бели плащове..."

 

В своето описание на Латинската редакция на Устава на Ордена на Храма Марион Мелвил пише:

„ ... По-нататък се определя външният облик на Братята. Техните дрехи трябва да бъдат или чисто бели, или черни, от груба вълнена тъкан и да не са подплатени с други кожи, освен овчи. Те трябва да получават облекло, каквото носят конярите."
„История на Ордена на Тамплиерите „ стр.22-23.

Във Френската редакция на Устава на Ордена на Храма в параграф 17 пише дословно следното:

„За облеклото на Братята: заповядваме всички одежди на Братята да бъдат във всеки годишен сезон с един и същ цвят, бял или черен. На всички Братя-Рицари през зимата и през лятото им разрешаваме по възможност да носят бели плащове. На никого друг, освен на посочените по-горе рицари на Христос, не е позволено да носи бял плащ: нека тези, които са напуснали този мрачен живот и са облекли белите одежди, да се смятат свързани със своя Създател. Какво означава целомъдрието? Целомъдрието е увереност в телесната храброст и здраве.”

Трябва да се отбележи императивният израз „...На никого друг, освен на посочените по-горе рицари на Христос, не е позволено да носи бял плащ...”. Само по себе си това изречение е показателно за дълбокия символен и ритуален смисъл, влаган в носенето на белия плащ.
В подкрепа на тези думи по-нататък, на стр. 267 от „История на Ордена на Тамплиерите" на Марион Мелвил, четем следното:

„Наказателният кодекс на тамплиерите съдържа седем вида наказания – най-тежкото е отстраняване от длъжност и прогонване от Ордена. „Ной-страшното е да напуснеш Дома, пази, Боже, всекиго от това”. Прогонването от Ордена е безвъзвратно. Виновният трябва да „отиде да спасява душата си в по-строг орден”, за предпочитане при цистерцианците, ако последните желаят да го приемат. Следващото по строгост наказание е „да загубиш своите одежди”. Тази принудителна мярка може да се налага за продължително време, но не за повече от година и един ден. Плащът на каещия се сваля по време на събор, след това се облича отново в одежди без червен кръст, живее в дома на духовно лице и се труди заедно с робите, докато не заслужи милост. Третата санкция е „когато се изоставят одеждите в името на Бога”. Това е по-малко унизително наказание, налагано в изключителни случаи – виновният трябва да пости три пъти в седмицата „докато Бог и Братята не проявят милосърдие и не го оставят”, да се храни на земята „върху своя плащ и да води магаре или да изпълнява някаква друга служба от най-мръсните служби в Дома, тоест да мие чиниите в кухнята, да чисти лук и чесън или да пали огъня < ... >, да носи своя плащ много стегнато вързан и да ходи, доколкото е възможно, смирено”.

Изводът се налага сам. На белия плащ е отдавано значение много над значението на отличителен белег. Отнемането му присъства в трите най-строги наказания на Ордена и се равнява на окончателното или временно отнемане на благословия или благодат.
Интересно е, че бялата одежда се е смятала за достатъчно доказателство за принадлежност към Ордена на Храма в онези години. Имайки предвид изключителните привилегии и облекчения, дадени на Рицарите Тамплиери от поредица папи, носенето на бели дрехи по подразбиране е разпростирало действието на тези привилегии и облекчения върху носещите ги. Не са липсвали и злоупотреби. За това до каква степен тези злоупотреби са вредили на Ордена можем да съдим от факта, че на тези случаи е посветен цял параграф от Френската редакция на Устава на Тамплиерите. В параграф 68 е записано следното:

„Нека сержантите и оръженосците не носят бели одежди, защото това нанася на Дома голяма щета. Защото в земите от другата страна на планините са се появили лъжеБратя, женени и прочие, които се наричат Братя на Ордена на Храма, но са миряни. Това ни донесе много позор, а на Ордена на рицарството – много вреди, защото даже тамошните оръженосци са преизпълнени с гордост, предизвиквайки многобройни разпри. Нека се потрудят да им дадат черни одежди, а ако няма такива, да бъде облекло, каквото се намира в онези провинции, но от груб вълнен плат.”

За значението на белия плащ, като най-мощен и специален символ на Ордена на Храма, говори и фактът, че правото му за носене е отнето със специално споменаване в булата "Vox in Excelso "на Папа Климент V на 22 Март 1312 г. В булата пише следното:

„ ... Мнозинството кардинали и членове на съвета реши, че е по-добре и по-целесъобразно и угодно за Бога и за съхранението на чистата християнска вяра, а също така и в помощ на Светите Земи и по много други причини, да забраним ордена на тамплиерите. Този път бе предпочетен. Напомняйки, че Римската църква имаше намерение да разпусне прославения военен орден по причини несравнимо по-малко сериозни от изброените по-горе и без да предяви на братството толкова ужасни обвинения, ние не без мъка и сърдечна печал и не поради съдебните присъди, а според нашите апостолски и безсрочни задължения, разпускаме гореспоменатия орден на тамплиерите и отменяме неговия Устав, облекло и наименование, налагаме забрана на неговата по-нататъшна дейност с одобренито на Светия събор, а също така, строго забраняваме на който и да е било да постъпва в този орден в бъдеще или да носи неговата одежда, или да се нарича тамплиер пред други хора. Ако някой наруши нашата заповед, да бъде отлъчен от църквата ipso facto. Освен това, ние оставяме Братята и имуществото на този орден в разположение на Светия Престол и имаме намерение с Божията помощ да използваме всичко това за благото на християнската вяра и Светите Земи още до края на този Събор”.

Надявам се, читателят вижда, че Уставът, Плащът и името на Ордена на Тамплиерите се отнемат още преди да се отнемат имотите и другата му собственост. Сякаш представляват изключителна ценност. Сякаш с лишаването на Ордена от Устав, дреха и име, се цели да се отнеме от силата му.

Не мога да не споделя едно свое лично мнение за написаното по-горе:
Докато в началото, Папа Климент V сякаш се скрива зад „мнозинството Кардинали”, накрая той лично отлъчва от църквата дори хора, които се назовават Тамплиери. Това изглежда е причината всеки път, когато Тамплиерски равнораменен Кръст „пате” бъде използван от някой за Орден, друго военно отличие или по друг начин, този кръст да се именува „Малтийски” и досега. Просто думата „Тамплиер” е водела след себе си проклятието на католическата църква векове наред. 

 

 

Велик Магистър на Ордена на Тамлиерите  Негово С. Височество Дом Фернандо Пинто Перейра де Соуса Фонтес Велик Магистър и Принц Регент на O.S.M.T.H.

gerb-CMYK-NEW_MAGISTERIUM.png

Господня Молитва

Отче наш, Който си на небесата!
Да се свети Твоето име,
да дойде Твоето Царство,
да бъде Твоята воля,
както на небето, тъй и на земята;
насъщния ни хляб дай ни днес,
и прости нам дълговете ни,
както и ние прощаваме на нашите длъжници,
и не въведи нас в изкушение,
но избави ни от Лукавия;
защото Твое е царството
и силата и славата вовеки.
Амин.

Девиз на Ордена на Тамплиерите