НЕ е масонски или парамасонски орден, и НЕ е свързан, обвързан или присъединен към масонството и/или някоя от подчинените му организации.
Рицарите Тамплиери признават и следват единствено историческите идеали на древния Орден, така както са формулирани в неговия Устав, и претендират да са директни наследници на древната Рицарска традиция.
Рицар от Шампания, основател и първи Велик Магистър наОрдена на Тамплиерите(1118-1136 г.). Син на Монтини-Лагесо, граф и владетел на замъка Пайен в Шампания, разположен между Мери-сюр-Сен и Троа. Посветен в рицарство около 1085 г. През 1104 г. придружава графа на Шампания, Юг дьо Шампан, в поклонничеството му до Йерусалим. На следващата година се завръща във Франция и няколко години по-късно, благодарение на подкрепата на Юг дьо Шампан, заедно с други осем рицари заминава за Светите земи. Юг дьо Пайен и неговите съратници се представят на крал Бодуен II, който току- що е коронясан за крал на Йерусалим, и изразяват желанието си да обезпечават сигурността на поклонниците по пътя им към Светия град. За тази цел най-напред те издигат кулата Дестроа на пътя от Цезария към Яфа. През 1118 г. деветимата рицари основават Ордена на бедните рицари на Иисус, а през 1119 г., след като дават обет за бедност, непорочност и подчинение пред патриарха на Йерусалим, Гормон дьо Пикини, приемат името на рицари на Храма на Йерусалим или Тамплиери.
До 1127 г. Юг дьо Пайен и неговите братя рицари осигуряват защитата на поклонниците по пътя им до Иерусалим. През есента на 1127 г. крал Бодуен II и Гормон дьо Пикини решават да изпратят Юг дьо Пайен, придружен от петима другиРицари Тамплиери, при папа Хонорий II със задачата да убеди светия отец за организирането на нов кръстоносен поход или да събере колкото се може повече християнски войни за защита на Светия град. Хонорий II свиква църковен събор в Троа, където на 14 януари 1128 г.Орденът на Тамплиеритеполучава своя Устав. През следващите почти две години Юг дьо Пайен посещава дворовете на европейските владетели, за да осигури ново попълнение и необходимите средства за функционирането на Ордена на Храма в Светите земи. През пролетта на 1129 г. Юг дьо Пайен се завръща в Йерусалим, съпровождан от Фулк д`Анжу и своя син Тибо, който през 1136 г. ще стане абат на цистерианския манастир Сен-Коломб дьо Санс (той умира по време на втория кръстоносен поход). Под ръководството на Юг дьо Пайен рицарите от Ордена на Храма постигат първите си победи в битките по границите на Йерусалимското кралство. Едновременно с това той подтиква крал Бодуен II да сключи споразумение с исмаилитския предводител Абдул Фева, като размени Тир с Дамаск. Благодарение на дискретните му преговори, са изградени т.нар. „двадесет и четири годишни” връзки междуТамплиеритеи исмаилитите, към които принадлежи и сектата на хашишините. Според историческите хроники Юг дьо Пайен умира на 24 Май 1136 г., на почетната възраст от 66 години. За неговото погребениеТамплиеритеорганизират пищно шествие в Йерусалим.
Отче наш, Който си на небесата!
Да се свети Твоето име,
да дойде Твоето Царство,
да бъде Твоята воля,
както на небето, тъй и на земята;
насъщния ни хляб дай ни днес,
и прости нам дълговете ни,
както и ние прощаваме на нашите длъжници,
и не въведи нас в изкушение,
но избави ни от Лукавия;
защото Твое е царството
и силата и славата вовеки. Амин.