СЛОВО ЗА СВОБОДАТА

        Най-съкровения миг в календара на новата Българска история.

След 500 години без своя политическа и духовна свобода, се възражда една държава, която отново заема своето място на картата на Европа. Този ден показва на Българите , че жертвите на Априлското въстание не са били напразни, че 35 хиляди български доброволци  и 12 000 Опълчение не са се борили на халост. Цената бе заплатена с живота на повече от 200 000 руски офицери и войници, фински и румънски бойци.

        Санстефанският мирен договор не просто увенчава с успех края на войната, но поставя началото на Третата Българска държава, на която историята е отредила да се намира на кръстопътя между Изтока и запада, между Европа и Азия, там, където така сложно и съдбовно се преплитат интересите на великите сили. Договорът е подписан от Граф Николай Игнатиев и Александър Нелидов от Руска страна и от Външния министър Савфед Мехмед Паша и посланика в Германия Садуллах Бей от страна на Османската Империя.

        135 години изминаха от тези съдбоносни за народа ни събития, но споменът за тях вълнува и сега всяко Българско сърце. Вълнува ни не само героизма, проявен от нашите Освободители при 5 месечната обсада на Плевен, в боевете при Шейново, Шипка и Стара Загора. Вълнуващ е и фактът, че Българският народ посреща своя ден първи на Свободата с непохабена жизненост и воля за свободен живот, въпреки робството. Въпреки непрестанните опити националното ни чувство да бъде смазано и да бъдем превърнати в безлична и безропотна рая.

        35 000 доборовлци и 12 000 опълченци звучи респектиращо. А останалите?

По това време по нашите земи са живели около 5 милиона души. Къде са били те? Прав ли е народопсихологът Иван Хаджийски, който в книгата си “Бит и душевност на нашия народ” пише, че българина е бил свикнал с робството и тръгва да се бори с пушка в ръка против набезите на черкезите и Кърджалийските разбойници, които нападат домовете му и горят къщите му. Не случайно до преди 20 години Иван Хаджийски не се изучаваше в учебниците по история и литература. Четейки книгата му, не можем да го виним в нихилизъм. Той пише с болка, не с присмех или презрение. Самият умира на фронта през 1944 година за свободата и честта на България.

        3-ти Март, денят на Свободата. Не свикнахме ли прекалено бързо с нея. Къде да я търсим, можем ли да си я купим и на каква цена? Отново ли стомахът победи свободата. Уви всички революции и борби в световната история са за хляб и свобода. Инстинктът за самосъхранение винаги поставя на първо място хляба, сметките, тока, парното...

        Но историята ни учи, че хляб, без свобода винаги води до диктатура. Според световният медиен мониторинг за 2012 година по индекс на медийна свобода,  България е на последно място сред Европейските страни и на 87-мо в Света, след държави като Намибия, Кобо Верде, Суринам...  А 2002 година сме били на 38-мо място.

        Затова имаме нужда от Ботев, да ни каже: "Тоз, който падне в бой за свобода – той не умира”. От Левски: “Аз съм се посветил на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв”. На гроба на Яне Сандански четем: “Робът се бори за свобода, свободният – за съвършенство”. Да не забравяме Стефан Караджа и Хаджи Димитър, Ангел Кънчев и Бачо Киро, Бенковски, Панайот Волов, Каблешков, Koчо, Поп Харитон и стотиците други достойни чада на майка България. Герои, чийто портрети са по стените на всяко българско училище. Така трябва. Защото винаги има нужда от пример. Заради самочувствието ни като хора и българи.

        Времето доказа, че техните лица незаслужено са поставени в министерските кабинети. Защото те, Героите, не са аксесоар -  а съвест. И ни гледат безмълвно, но страшно. Те са част от нашата история, настояще и бъдеще....

        Затова портретите на Ботев и Левски, издигнати на днешните протести, не учудват никого. Там е тяхното място. Сред хората, които стават общество. Те, Героите ни дават куража и вярата. Те са знамето и лицето на България. Гордото и достойното. Каквото всички мечтаем да бъде. Пред света и пред децата ни!!!