Слово в памет на Великия ни Магистър Жак дьо Моле.

Велики Приоре,

Благородни Братя и Сестри Тамплиери,

Уважаеми Оръженосци и Сержанти,

Винаги трябва да помним този важен за световното Братство ден, да отдавме своята почит и преклонение. Защото саможертвата на Великия ни Магистър Жак дьо Моле е съхранила достойнството на Ордена на Храма и духа на Тамплиерството до ден днешен.

 Неговата непреклонна вяра, честност  и смелост  преминават през пространството и времето, за да ни докоснат.

Нека последните думи на Жак дьо Моле „Тамплиерите са добри християни, Орденът е свят и невинен”  и  пламъкът в сърцето му осветяват пътя ни.

Братя и Сестри Тамплиери, искам да ви представя един материал за последната молитва и последния ден от Земния път на Великия ни Магистър Жак дьо Моле:

В тишината се чу трясък от тежка врата, който прекъсна мислите на Великия Магистър. Но само след миг Жак дьо Моле отново потъна в размисъл и блажено състояние на покой. Вестителят, който се яви пред Великия Магистър, така дълго чакан, го увери, че мисията е изпълнена и делото на Ордена на Храма ще бъде продължена! Болката и тревогата на стария Воин през изминалите шест години затвор, отстъпиха място на велика благодарност и думите –„Случи се Господи! След няколко дни аз ще се отрека от всички казани лъжи против Ордена, за да се възстанови светостта и чистотата му”.

Жак дьо Моле обърна глава на Изток и притвори очи, отправяйки молитва  „ Изправи се и засияй Йерусалим, защото дойде твоето време и славата Господня се издигна над теб”. Великия Магистър се молеше, като с цялата сила на душата си възнасяше Благодарност към Този, за когото живя и служи през целия си живот. Факелът на мисията на Ордена на Храма не е угаснал и е предаден в сигурни ръце, затова няма за какво да се тревожи вече – делото ще бъде продължено, на друго място, но със същите Символи и цели.

„ Над теб ще засияе Господ, и славата Му ще се яви над теб. И ще дойдат народите към Твоята светлина и царете към издигащото се над Тебе сияние”. Жак дьо Моле се молеше, като тъмницата постепенно се разтваряше и отстъпи място на светли образи, скъпи на сърцето му. Този строг и суров Воин даде воля на цялата любов, напираща в сърцето му. Ето той застана на колене пред Св. Бернар, с когото го деляха две столетия. Жак дьо Моле цял живот е мечтал да преклони чело пред човека, дал на Ордена мечтата за Храма.

Затова всеки истински Храмовик е искал да се учи от духът на Св. Бернар, в чието учение се казва, че Рицарят Тамплиер първо трябва да се пребори с демоните вътре в себе си, след което да се утвърждава в целомъдрие, бедност, молитви и пост.

Великия Магистър си припомни първите думи от обучението си  след прекрачване на прага на Ордена на Храма „ Приеми Господи цялата ми свобода, приеми моята памет, разум и волята ми. Всичко, с което разполагам, дарявам на Теб и предавам на твое разпореждане”.

Потънал в тези размисли Жак дьо Моле си припомни, как преди повече от 40 години, е чул тази първа молитва, чийто думи е осъзнал години след това, спомни си и първите думи на своя Духовен наставник за привличането на божествената благодат и свободния избор на човека, как да намира сили и благочестие през целия си живот.

Егото в Ордена на Храма се порицава, но още по- голяма грешка се счита неосъзнатото упование на Господ, парализиращо свободната воля на Тамплиера. В главата му прозвучаха думите на Св. Бернар от Клерво:

 „ Отнеми свободния избор и няма да го има това, което ни спасява; отнеми благодатта и няма да има това, което е причина за спасение. Делото на спасението не може да се извърши нито без едното, нито без другото-на първо место без това, което се извършва  и  на второ място това, заради което се извършва”. Точно така трябва да мисли за себе си Тамплиера – да бъде чист и да бъде готов да изпълни Неговата воля. Не случайно в трактата си „ За военните хитрости” на ал- Харави, той е предупреждавал Саладин, че трябва да се опасява сериозно от Рицарите на Храма, защото тези монаси са овладяни от силната си религиозна вяра и не обръщат внимание на това, което се случва в останалия свят.

 Жак дьо Моле отново се усмихна, защото нахлуха спомени от първите му години – дисциплината беше толкова строга и дните така плътно ангажирани, че не само на останалия свят, но и на себе си не можеш да обръщаш особено внимание – „Отче наш..” – 13 пъти сутрин, посветени на идващия нов ден, след това две литургии и служба, които Тамплиерът не бива да пропуска, преди храна 30 пъти „Отче наш” за живите и още толкова пъти за загиналите и мъртвите, и накрая след вечеря отново „ Отче наш”. Жак дьо Моле помнеше, как бавно, година след година, в неговата душа суровото религиозно послушание се превръщаше в светло молитвено Просветление : „Не нам Господи, не нам, на твоето име дай слава!”

Лицето на Великия Магистър помръкна и отново стана сурово – за миг отново изплува физическата болка, фарса на целия процес, колко бе казано за тялото на Ордена и нито дума за неговата душа. Да, тялото на Ордена , неговата физическа обвивка не бяха идеални, като всяко физическо тяло остаряваха и чувстваха болка, но това по никакъв начин не променяше чистотата на душата, и  идеалите, за които умираха Рицарите Тамплиери  в стремежа да възродят чистотата на вярата и чистотата на сърцето.

Затваряйки очи, пред Жак дьо Моле се изредиха много образи на Братя, неоснователно наказани и загинали по време на целия скалъпен процес. Но много скоро той ще бъде редом до тях, затова сега пламъкът на неговото сърце се устреми към едно единствено желание – да облекчи тяхната съдба след смъртта и да изкупи своята вина пред тях. В сърцето на Тамплиера в свещен алхимически съюз се съчетава голямата скръб за загиналите Братя и великата любов към тях и към Отеца. Неговото сърце изгаряше в този огън и той знаеше, че никога не е бил така близо до Бог, както сега. Той знаеше за този огън, както всички Тамплиери знаеха за него. Затова завинаги ще остане запечатан на стената в замъка Шинон  от незнаен Тамплиер – затворник, образът на пламенно сърце -  една от тайните на Ордена на Храма.

Молитвата на Великия Магистър продължава: „Отче наш, да се свети името Твое, да дойде царството Ти. Да бъде волята Ти, както на Небето, така и на земята. Нека се възроди Твоят Храм в сърцата на Твоите синове –настоящите и бъдещите Рицари Тамплиери. Сърцето е малко, но в него, както казва Макарий Египетски, се събира всичко – в него е Бог, в него са Ангелите, там е живота и царството Небесно, в него са всички съкровища на благодатта”.

И ако може да се каже върховно щастие човек да носи Божествената благодат в сърцето си, то как трябва да възпеем щастието от хиляди сърца, носещи Божествената благодат и биещи в унисон . Или както е казал Свети Бернар, че у това множество има едно сърце и една душа, а Жак дьо Моле добавя, че това сърце и тази душа са повече от човешки.

Та нали не успехът, а незримото Присъствие е покровителствало Тамплиерите в сраженията и ги е дарявало с нечовешка храброст. Не парите, славата и знанието , а изкуството на Боговдъхновението е създало чудото на Ордена. Наистина Храмът е бил възстановен на Земята от Храмовиците, възроден в своето исконно значение, като Дом на Господ и Тамплиерите са охранявали точно този път към Храма!

Великия Магистър отново се обърна в мислите си към Бог с думите, че „Сега този Храм е разрушен и само Ти Господи знаеш срока и денят, когато ще бъде възстановен. Да бъде Волята ти, да дойде отново времето, когато над земята ще прозвучи бойният вик на Тамплиерите – „ Да живее Бог и Святата любов”.  Труден и трънлив ще бъде пътя на Тамплиера към вратите на този Храм, но с вяра идваща от сърцето и в прослава на Твоето име, те ще намерят истинският път, пътят на любовта и състраданието. По този път ще успее този, който съумее да се наведе и да умие краката на най-нещастния и да го дари с любов, така както е казал Св. Йоан „няма по-голяма любов от това, да дадеш душата си за своите БРАТЯ”.

„Разрушен Храм Твой, Господи, но в бъдеще ще се намерят нови Рицари, готови да се отправят на свещен поход заради това, да възстановят Твоят Храм!

Изправи се Боже по-високо от небесата, разпростри над земята твоята Слава, готово е моето сърце!

Господи, моето сърце е готово!”

Дама Командор на Ордена на Храма Василка Алиманска

Велик Секретар на Великия Магистериален Приорат на България

Орден на Рицарите Тамплиери от Йерусалим

Велик Магистериум – Порто

Non Nobis, Domine, Non Nobis, Sed Nomini Tuo Da Gloriam!