Благородни Рицари Велики Офицери на Ордена на Храма,

Благородни Рицари и Дами Командори на Ордена на Храма,

Благородни Рицари и Дама Офицери на Ордена на Храма,

Благородни Рицари и Дами на Ордена на Храма,

Скъпи Братя и Сестри Тамплиери и

Вие уважаеми Оръженосци и Сержанти от структурата на Великия Приорат на Ордена на Храма в България,

Днес, 24 май – денят на българската просвета и култура, и на славянската писменост е най-светлия и най-чистия Български празник, какъвто другите народи по света нямат, празник на духовно извисяване.

Да отдадем своята почит към делото на Солунските братя!

Нека запазим живи традициите си!

Нека запазим езика си!

Дама Командор на Храма Василка Алиманска

Велик Секретар на Великия Магистериален Приорат на България

Хиляда сто и петдесет години

 От създаването на Глаголицата

 863 – 2013

     Глаголицата започва с българското  „АЗ”
     Аз, Буки, Веди, Глаголи, Добро, Есть, Животе, Земля, Како, Люди, Мислете, Наш, Он, Покой, Ръци, Слово...
     Слово...
...  Това са само част от названията на буквите в старобългарска азбука - глаголицата. И до днес - единствената азбука, в която буквите си имат имена. Така по-лесно се запомняли, казват... Но и азбука, съдържаща в себе си основното послание за човека и знанието... Слово... "В началото бе словото"...
      Изреждана последователно, глаголицата общо взето образува фразата "Аз, знаейки буквите, ще мога да чета, да опозная живота, доброто и злото в него, да обичам, да прощавам, да съм човек..." А нима това не е смисълът на съществуването!? Истински дар за човечеството е тази азбука...С промисъл свише...
       Този своеобразен код на старобългарският език бил създаден от Константин-Кирил Философ някъде в средата на ІХ век. Но защо ли му е било на Константин да глаголати на старобългарски!?

       През 862 год в писмо  моравския княз Ростислав, молел византийския император Михаил ІІІ за помощ . В борбата за политическо самоопределение и самостоятелно културно съществувание, в стремежа за окончателно утвърждаване на християнството като всеобща религия, моравският княз искал да възпре немското, латинското влияние, да ограничи правата на чуждото духовенство.

    „ Ние склавините сме прост народ и нямаме кой да ни напъти към истината и да ни научи на разум. Ти, добри господарю, изпрати ни такъв мъж, който да ни разясни всяка истина."

        За истината ставало дума....

             „Чуй, Философе, никой друг не може да свърши това освен тебе” - обърнал се императорът към Константин Солунски (Кирил). На което получил следният отговор от Константин: "Макар и да съм уморен и болен телесно, с радост ще ида „. Той се замислил за бъдещето на склавините. Трябва да ги е обичал, за да направи такова значително нещо - да претвори глаголицата... И не просто да я претвори, а да вплете в нея кодът на цялото знание, до което се бил докоснал през живота си.

             Да се пише беседа без букви, не значи ли да се пише върху вода? Букви трябвало да има!

             Названието на Константиновата  глаголица, идва от думата глагол, означаваща „дума“ (такова е и названието на буквата Г в самата азбука). Тъй като глаголати означава "говоря", глаголицата поетично е наричана „знаците, които говорят“...Но същите тези букви имат и числена стойност - първите десет букви са за единиците, вторите - за десетиците, а третите - за стотиците. Т.е. е и числена система. При това численият ред в глаголицата е оригинален

          Не е случайно, че двамата братя са определени за равноапостоли, т.е. светци - равни на апостолите. Всъщност, до тях неизменно стоят петимата им ученици и става дума за светите Седмочисленици Та затова, Боже, дай вечен покой и на Седмочислениците, особено на Кирил, защото благодарение на него съществуваме днес като българи. И прости ни, защото все по-рядко се обръщаме един към друг с важните думи на родното ни слово.

          И за съжаление, основните и най-известни писмени паметници с използвана глаголица от Х век не се намират в България. Зографското четвероевангелие се съхранява в Санкт Петербург, Асеманиевото евангелие пък е във Ватиканската библиотека, Мариинското евангелие - в Московската държавна библиотека, Мюнхенският абецедар - в Баварската държавна библиотека, Синайският псалтир се пази в синайския манастир „Света Екатерина“ в Египет, Охридското евангелие е в колекцията на университета в Одеса и само част от Рилските глаголически листове се съхраняват и до днес в Рилския манастир, докато друга част също са в

Санкт Петербург.
         Сякаш светът научавайки повече за значението и силата на глаголицата се е опитал да запази за себе си всяка важна част от нейния живот сред Словените.
          Но най-странното от всичко е, че на глаголица и кирилица е написан и молитвеникът в катедралата „Нотр дам” във френския град Реймс, където традиционно се е провеждала коронацията на френските крале. Ръкописът е известен във Франция като „Свещен текст” („le Texte du Sacre”) и до ден днешен се смята за народна светиня, понеже над него са се клели във вярност главите под короните. А всъщност представлява препис от молитвеник, написан на старобългарски език. Защо французите са избрали точно такава книга, чиито текстове никой в страната им не е можел да прочете? Каква прекрасна загадка. Те са смятали, че това са някакви древни божествени писмена, съдържащи тайните на миросътворението... Но както вече разбрахме глаголицата пази в себе си смисълът на съществуването и този факт не би трябвало да предизвиква голямото ни учудване... Едва руският император Петър І през 1717 г. при посещението си във Франция по държавни дела и попадайки в Реймс за изумление на всички започва свободно да чете на глас първата част на ръкописа.
         По този начин,  именно България става естествената връзка на Христовата вяра със останалите "славянски"/"склавински" или по-точно севернотракийски народи, обитавали по това време територията на Великоморавия и Централна Европа.    Глаголицата и кирилицата  компилирани от Св. Кирил Философ, от Св. Климент Охридски на базата на съществуващите прототипи на вече познати знаци, използвани от древните българи за езика на българските мизи  - каменните надписи на негръцки език от тракийските светилища на о. Самотраки датиращи от 4 век пр н.е. и от писмеността на северните траки - гети и даки, на която са написани гетските текстове на римския поет Овидий, живял през 1 в., произхождащи от своя страна от знаците на древната трако-пеласгийска писменост, разпространена в Южна Европа и на Балканите още през 2 хил.пр.Хр.. Писателят Диодор Сицилиански, твърди, че през 4 век пр.н. тракийския език още се използва в религиозните церемонии от жреците на самотракийските Кабири

      Френският археолог и лингвист Клод Бригс казва „Светлината на тракийския език е нова глава в сравнителната  лингвистика”

      Запазването и разпространението на тази Светлина, дължим на Двамата братя – Духовни исполини в световната история – Константин и Методий.

     Буквите!...
     Това е първото условие за създаване на книги, а книгите са необходимо условие за       формиране на самостоятелна културна идентичност. И тогава. И днес.

Писаното слово.....