Thomas Beraud ou Berard 
12?? – 1273 г. 

Велик Магистър от 1252 г. (1257 г). до 1273 г.

Тома Беро е енигматична личност в историята на Ордена на Храма. В историческите източници липсват данни за неговата кариера в йерархията на Ордена. Смята се, че е избран за Велик Магистър през 1252 г. след оттеглянето на Рено дьо Вишие, според други данни, той е избран през 1257 г. след смъртта на последния, но нито една от тези дати не може да бъде сигурна, след като той е споменат като Велик Магистър в един документ от 1252 г.

По времето на своето управление Тома Беро развива усилена дейност, за да стабилизира отношенията с другите ордени и да запази придобивките на Тамплиерите. През април 1257 г. Жан дьо Монфор ратифицира даренията, направени на Ордена на Храма от неговия баща по време на управлението на предишния Велик магистър Рено дьо Вишие. На 9 Октомври 1258 г. Тома Беро сключва споразумение с Великите магистри на Ордените на Хоспиталиерите и Тевтонците, касаещо разрешаване на споровете им относно владенията на ордените в Йерусалимското кралство, Кипър, Армения, Антиохия и Триполи. По време на магистърството на Тома Беро настъпва краят на примирието на кръстоносците в Светите земи. През 1260 г. мамелюците, начело с Байбарс, превземат Кайро. Ордените на Тамплиерите и Хоспиталиерите обединяват усилията си, за да се борят срещу новия опасен враг. През Април 1263 г. мамелюците нападат Акра, но яростната защита на Тамплиерите и Хоспиталиерите ги принуждава да се оттеглят. На 7 Юли 1266 г. Байбарс атакува крепостта Сафет, охранявана от Тамплиери. На 25 юли крепостта пада и мамелюкският султан обещава на гарнизона на крепостта безпрепятствено оттегляне към Акра. Но когато Тамплиерите излизат от крепостта, Байбарс ги обкръжава и ги обезглавява до един. Някои хронисти споменават, че Тома Беро е бил там и е спасил живота си, отказвайки се от християнството. Въпреки че това е малко вероятно, през 1307 г. Филип дьо Ногаре използва този факт в обвинителния акт срещу Ордена на Храма, подготвен по искане на крал Филип Хубави.

Когато почти всички крепости на кръстоносците падат под яростните атаки на мамелюците, Тома Беро и Великият Магистър на Хоспиталиерите изпращат отчаяно писмо до папата с молба за организирането на нов кръстоносен поход. Единствено кралете на Франция и Арагон отговарят на този призив. Техният поход никога не стига до светите земи. Флотата на арагонския крал, с която пътуват голяма част от Тамплиерите, до този момент воювали в Испания, потъва по време на буря, а френският крал Луи IХ предпочита да се бие в Северна Африка, където той и почти цялата му армия умира от епидемия от тиф (или холера). Последните отчаяни усилия на Рицарите Тамплиери и Хоспиталиери да защитават Светите земи впечатляват Байбарс и през 1271 г., след падането на мощната крепост Крак дьо Шевалие, той подписва с Великите Магистри на двата Ордена споразумение за примирие за 10 години. Според хрониста, който продължава хрониката на Гийом от Тир, Тома Беро умира на 25 Март 1273 г. Тази дата се потвърждава от едно писмо от 17 Май с.г. на Юг дьо Равел, Велик Магистър на Ордена на Хоспиталиерите до графа на Фландрия.